Преди почти три години  списание "Хранително-вкусова промишленост" публикува разширена информация под заглавието „Заедно за по-благоприятна среда за ХВП“. В нея отбелязвахме създаването на Сдружение „Храни и напитки България“, член на FoodDrinkEurope (FDE) – най-голямата европейска организация в хранителната индустрия. Ръководството му тогава заяви, че ще се ще се стреми да обедини интересите на хранително-вкусовата промишленост. Ето вече три години Сдружението се старае да постига тази своя цел. И като че ли трудната 2020г., със своите екстремални условия за живот на обществото, като че ли показа колко е важно постигането на тази цел. Започнахме разговора си с госпожа Яна Иванова, изпълнителен директор на Сдружението именно с един поглед назад, към отминалата 2020 година:

Двадесета година беше особена година за всички, но тя извади на преден план както пред нашата асоциация, така изобщо пред Хранително-вкусовата индустрия (ХВИ) няколко основни факта, които може да приемем като изводи и обобщения от изминалата година. Тя показа на първо място колко добре организирана и колко стабилна е българската хранително-вкусова индустрия. Ние бяхме една от малкото държави в Европа, която не допусна в нито един момент празни рафтове. Не зная, дали потребителите оценяват какво усилие е коствало това на индустрията, но за мен това е постижение, което безспорно трябва да подчертаем.

От друга страна, изправени пред кризата, тя ни показа колко важно е да бъдем обединени като индустрия. Малко известен факт е, че още първата седмица на обявяването на извънредното положение всички основни браншови организации в сектора направихме един неформален борд на хранителната индустрия и в рамките на този борд, оперативно – с и-мейли, чрез вайбър, почти ежедневно работихме за решаването на много важни за нас като индустрия проблеми, от рода на осигуряване на зелени коридори, предпазни средства, активна комуникация с държавата. Всъщност, когато създадохме нашата организация „Храни и напитки България“, една от основните ни идеи беше да обединим индустрията и кризата през изминалата година доказа колко необходимо и полезно е това обединение. Изначално нашата идея беше в рамките на Асоциацията, като асоциирани членове, да обединим всички останали секторни организации, за да може на едно място да се осъществява координация.
В нито един момент ние не сме искали да изземем функциите на секторните браншови организации защото те имат много по-активна роля в политиките по сектори. Мисля, че през изминалата година започнахме да осъществяваме това обединение в един неформален вариант. Както в този неформален хранителен борд, който създадохме по повод Ковид кризата, така в течение на годината успяхме да работим по общи теми не веднъж и два пъти. И това се оказа една работеща формула, при която, като се обединим, сме по-силни. Мисля, че нито един от колегите няма да го отрече, дори напротив, смятам, че реализирахме един много добър диалог. Крайъгълен камък за нашата индустрия е създаването през миналата година на  Националния борд по храните към МЗХГ, на база новия Закон за храните. Той беше конституиран, проведе се и неговото първо заседание. Засега, като един добър резултат от създаването на този орган е това, че министър Танева пое ангажимента да бъдем информирани навреме за всички нормативни актове, върху които работи  Министерството, за да може съответно браншовите организации да вземат отношение по тях. Това се изпълнява и ние започнахме да получаваме регулярна информация, което е изключително важно, за да излизат едни качествени нормативни актове, които да са съобразени с реалния живот и да предоставят адекватни решения за индустрията, а не допълнителни административни пречки. Лично аз се надявам този орган да стане по-работещ и в него да се дискутират и решават основните ключови въпроси, защото първото заседание, което имахме миналата година, за съжаление остана единствено. Дано след като отмине суетата по изборите, Бордът да започне отново да функционира и да стане един по-работещ орган. Създаването на този орган даде тласък на нашето обединение и аз се надявам, че през тази година ще продължим с колегите от другите браншови организации да работим заедно и да бъдем все така диалогични и единни в отстояването на интересите на индустрията.

Трето най-важно нещо за мен през изми- налата година беше това, че се доказа на практика, че саморегулацията и работата на държавните органи в диалог с индустрията е много по-добре работещ механизъм от налагането на задължителни нормативни правила. В първите месеци на кризата, като естествен рефлекс, държавата премина в опит за свръхрегулация на нашата дейност – опити да се наложат квоти и проценти за това какво да се продава по магазините, на какви цени. Аз се радвам, че с течение на времето институциите и индустрията успяха да намерят пътя и бе осъзнат фактът, че саморегулацията е може би най-добрият доказано работещ механизъм и на европейско и на световно ниво. Радвам се, и че в началото на година беше приет един консенсусен документ, изработен от индустрията, с който се налагат Добрите търговски практики за продажба във веригите, който всъщност замества тази изкуствена нормативна регулация. В тази връзка бих искала да подчертая, че това е тенденцията и на европейско ниво.

Какви са плюсовете от членството на Асоциацията във FoodDrinkEurope?

FoodDrinkEurope е най-голямата браншова организация изобщо в Европа, тъй като хранително-вкусовата индустрия е най-голямата индустрия. Съответно нейният глас се чува в Брюксел, чува се на европейско ниво.

„Храни и напитки България“, като представител на България в това най-голямо браншово сдружение в Европа, работи за това да се „преведат“ на български език проблемите и темите, върху които работи Европа и съответно чрез нас пък да се даде един принос на българския бизнес и индустрия към европейските теми и проблеми. Надявам се, че колегите разбират това и обединявайки се ще може все повече да се чува гласа ни като една обединена индустрия. FDE участва много активно, като започнем от изграждането на европейската стратегия в сектора. В момента е на дневен ред и т.нар. Green deal (Зелена сделка – б.р.) и стратегията„От фермата до трапезата“ – изключително важни документи за нашата индустрия, по които чрез FDE индустрията успява да формулира и представи своите искания на европейско ниво. Като част от стратегията „От фермата до трапезата“  в момента една от темите, върху които FDE работи много активно е създаването на така нареченият Code of Conduct for Responsible Business and Marketing Practices  (Кодекс за поведение на отговорен бизнес и маркетингови практики – б.р.). Този документ е заложен в стратегията„От фермата до трапезата“ и амбицията на ЕС е той да бъде изработен до края на юни и приет в края на юни на европейско ниво, като бъде подписан от европейските асоциации като FoodDrinkEurope. Като втори етап регионалните асоциации, като„Храни и напитки България“ и нашите членове – като компании – да могат да се присъединят и да поемат конкретни ангажименти по този кодекс. Тук бих искала да подчертая именно водещата роля на FDE, като тя не само участва много активно в процеса по създаване на този кодекс – нейният заместник-директор Дирк Джейкъбс ръководи дейността на работните групи, които бяха  създадени за разработване на кодекса.

Този документ на саморегулацията е един изключително амбициозен проект и ще покрива различни аспекти на устойчи- вите бизнес практики - от маркетинга до опазването на околната среда  и балансираното хранене. Всичко трябва да бъде така балансирано, че да е изпълнимо и да защитава интересите на хранително-вкусовата индустрия.

Как започнахте годината и какво предстои пред Асоциацията?

Това което ни предстои, по което работи не само FoodDrinkEurope и нашето сдружение, но което в голяма степен ще наложи дневния ред на цялата хранително-вкусова индустрия е  имплементирането на стратегията„От фермата до трапезата“ и различните елементи на тази стратегия – Кодексът е един от елементите на тази стратегия. От друга страна, самата Стратегия е част, един от пилоните на„Зелена сделка“, с която се поема много сериозен ангажимент на европейско ниво за въглеродна неутралност. Това безспорно ще даде отражение върху дейността на всеки един производител и съответно на сдружения като нашето, чиято основна цел е да подпомагаме своите членове в тяхната дейност, за да може да се осъществи устойчивото им развитие.

Това, с което завършихме миналата и с което започнахме новата година е, че се обединихме отново всички сдружения в нашето желание да осигурим ваксинирането на тези, които произвеждат храни и след дълга битка преди един месец най-сетне бяхме включени в трета фаза на Плана за ваксиниране. За съжаление това почти съвпадна с момента когато се отприщиха така наречените„зелени коридори“. Ние   направихме списъци, представили сме ги и имаме обещанието за някаква подкрепа, особено сега, когато ваксините недостигат, да се осигури все пак някакво предимство на тези, които осигуряват храната на масата ни. Това е напълно в синхрон и с призивите на FDE, която се опитва да съдейства в тази посока и в повечето държави хранително-вкусовата индустрия беше включена в предните фази на ваксинирането. Както се казва в едно от писмата на„Храни и напитки Европа“„само здрави работници могат да осигурят прехраната на населението“. Така че това е може би най-важният ангажимент, който имаме от началото на годината. Естес- твено работим и по много други неща – в момента подготвяме една инициатива с ог- лед борбата със замърсяването с пластмаси, която ще анонсираме вероятно следващия месец и още много теми, по които ще работим през годината.

Списание "Хранително-вкусова промишленост" 

Петко Делибеев