Браншови организации от хранително-вкусовата и питейна индустрия се срещнаха с ръководството на БСК и обсъдиха актуални проблеми в отрасла.

 

Домакин на разговора бе изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев, а целта - да бъдат набелязани възможности за съвместни действия за разрешаване на конкретни проблеми на отделните икономически сектори.

 

В срещата участваха представители на Сдружение „Храни и напитки България“(Светла Лесова – председател на УС, и Яна Иванова – изп. директор), на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (Мариана Кукушева - председател на УС), на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България (инж. Марияна Чолакова - изп. директор), на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (Жана Величкова – изп. директор), на Асоциацията на месопреработвателите в България (д-р Светла Чамова – изп. директор), на Съюза на българските мелничари и Съюза на оризопроизводителите (Савина Влахова, председател), на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (Стойко Кировски – председател на УС и Антоанета Божинова – изп. директор), на Съюза на пивоварите в България (Ивана Радомирова - изп. директор) и Съюза на производителите на захар и захарни продукти (Георги Узунов - председател на УС).

 

От страна на БСК в срещата участваха изпълнителният председател Радосвет Радев, зам.-председателите Димитър Бранков и Петър Денев, ръководители на центрове и експерти.

 

Представителите на браншовите организации  поставиха няколко ключови проблема, за чието преодоляване БСК пое ангажимент да съдейства на своите колективни членове:

 

1. Необходимостта от изготвяне на цялостен, задълбочен секторен анализ, който да очертае проблемите и възможностите за развитие на хранително-вкусовата и питейната индустрия.

 

2. Приемането на нов Закон за храните. 

 

3. Прилагането на т.нар. кръгова икономика, за която все още у нас липсва достатъчно информация и инициативи. Налице са сериозни проблеми по отношение на новото европейско законодателство в областта на рециклирането на опаковки от пластмаса.

 

4. Приемането на ясна процедура за предварително съгласуване на проектите на търговски споразумения между Европейския съюз и трети страни, така че интересите на българските производители и търговци да бъдат защитени. Като пример беше посочено споразумението с Украйна, което постави в неблагоприятна пазарна позиция българските производители на растителни масла и маслопродукти, захар и захарни изделия, и пчелен мед. Браншовите организации настояват за задълбочена предварителна оценка на въздействието на търговските споразумения и на тази база да се формира официалната българска позиция на ниво ЕС. В този процес консултациите с представителите на бизнеса трябва да бъдат ключови и определящи.

 

5. Въвеждане на диференцирани ставки по ДДС за храните. Според браншовите организации, подобна мярка ще има положително въздействие и върху производителите, и върху потребителите, и върху фиска, тъй като работи практически срещу високото ниво на сива икономика в сектора. България е една от 4те страни в ЕС, в които няма диференцирана ставка за храните, а в много държави като Великобритания, Ирландия и Малта  ДДСто върху храните е 0%л Диалогът по темата трябва да предшества обсъжданата в момента ДДС-реформа на ниво ЕС.

 

6. Проектите за законодателни промени по повод т.нар. двойни стандарти при храните беше определено като по-скоро силно популистка, предизборна тема, отколкото като опит за решаване на реален проблем. Предложените законопроекти само поставят непосилна административна тежест пред производители и вносители на храни, без това да има реална полза за обществото.